Колело

– Ти с колело ли си? – Попита ме на чудесен английски, русолявият, който току що ми бе донесъл бира от съседното помещение на дюнерджийницата, явяваща се спасението ми в този късен час. Continue reading “Колело”

København

Основан през далечното, ранно средновековие от Датски владетел управлявал обширни територии включващи Английски и Норвежки земи, този град е привличал търговци, рибари и пирати с естествено обособеното си пристанище и богатите на херинга води. Всъщност името му означава търговия (Køben) и пристан (havn), но честно казано ако трябва аз да избера име за този град бих се спрял на името Fairytale, защото общото настроение което получих беше наистина приказно. Там изживях… всъщност това не е от значение на този етап. Пристигайки на летището в столицата на Дания бях посрещнат от удивителен архитектурен шедьовър. Някак цялата търговска част, контролните пунктове и всички инак досадни неща на подобно място са перфектно вписани в обширните пространства изградени от комбинацията на истинско дърво, метал и стъкло. За съжаление не мога да покажа как изглежда, тъй като не е позволено използването на устройства запечатващи изображения, но това е чудесен повод да хванете първия самолет и да се уверите сами. Københavns Lufthavn. От тук имате няколко варианта да се придвижите до всяка точна на Дания, а и не само. Разбира се транспортните услуги са скъпи, но за сметка на това качествени.  Затова, ако се съобразявате с бюджет се огледайте за колело. 

Copenhagen Train Station
Continue reading “København”

Frankfruit am Main

Frankfurt it’s a wonderful city! Situated on Main river, somewhere in the center of Germany. I don’t know, so much facts, about the history or economy, or industry of the city, but that is not the subject of the topic, because the main thing here is how colorful and crazy is that city. It’s not so big, but little bit crowded, have a central business part, with skyscrapers, fancy restaurants.

Frankfurt business part
Continue reading “Frankfruit am Main”

С трайност до края на света

Много съм въодушевен от надеждите, че човечеството ще изчезне. Не че няма да се случи, някой слънчев майски ден, но защо пък да е точно сега? Какви ли не са прогнозите…  второто пришествие… земята ще спре да се върти… слънцето ще изгасне…

Смята, прогнозира, фантазира как ще завърши епоса на нашата цивилизация, без да си дава сметка, че може би страда от маниакално стремение към смъртта. Желание са саморазрушение. И понеже не му стиска – гледа да вкара всички в кюпа.

Да не би, ако липсваше подобна опасност, да сме безсмъртни? Когато умира, човек се сблъсква с персоналния „край на света“. Формата за съществуване, позната като „човешки живот“ се заменя с други форми, а модела и зависи от балансите на природата.

Хъм, да! Вярно, ние хората сме толкова велики и нещата се случват само заради нас! Големият взрив. Млечният път. Слънцето. Земята, горите, полята, реките. Всичко е създадено за да ни забавлява и изхранва. Егоцентризма ни е толкова внушителен и гигантски, че сигурно заради него, космоса се разширява. Няма как да го побира, защото с всеки изминал ден от своя живот, човека става все по-егоистично лайно. Затваряйки се в черупчицата си на собствените постижения и въжделения, живота му става все по-ценен и все недостигащ.

Помня се като хлапе – неангажирания поглед към опасностите, които могат да ми се случат, усещането за вечност. Забелязвам, че с напредване на времето склонноста към притеснение и предпазливост у повечето хора растат. Докато един ден спират живея, все още живи, без да позволяват живота да се случва. Не благодаря! Много съм щастлив, когато получавам упреци, че съм дете.